Те
бяха винаги заедно, тичаха край мен или си приказваха седнали на брега. Още от
малки те бяха приятели и не можеха един без друг. Всичко си споделяха и
навсякъде бяха заедно. Бяха различни по характер. Единият беше весел и
приказлив. Другият беше тъжен и мълчалив. Но ето, че първият срещна момиче,
което много му допадна и се влюби. Двамата влюбени не забелязваха, че тяхното
уединение дразни другото момче. То започна да избягва приятеля си от детинство,
затвори се в себе си и с никого не общуваше. Отчаянието завладя неговото сърце.
Приятелството между двамата охладня.
Често
самотното момче заставаше на скалата, долепила се до водите ми и размишляваше.
Защо на едни хора Бог дава щастие, любов, а други са самотни и отчаяни. Въпросите
му все не получаваха отговор и го измъчваха, докато един ден не срещна
свещеника. Всичко стана съвсем случайно. Той беше дошъл с детенцето си на брега
и видя тъжното момче. От дума на дума разбра причината за неговата мъка,
успокои го и му вдъхна надежда. Започнаха да се виждат често. Свещеникът го
запозна с основата на православната вяра и християнските добродетели,
обясняваше му за Божия промисъл. Така момчето с времето стана добър християнин
и животът му се осмисли.
Често
виждаше своя приятел от детинство, който изглеждаше тъжен и отчаян и все не
смееше да го заговори. Един ден се престраши, доближи се до него и го
заприказва. Оказа се, че приятелят му е претърпял голямо разочарование в
любовта и много се е отчаял. Започнаха да се срещат често, говореха си за Бог и
за вярата. Момчето, което с помощта на свещеника беше повярвало в Бог и беше се
спасило от отчаянието помогна на своя приятел. Двамата приятели отново бяха
неразделни и още повече държаха един на друг. Между тях вече имаше духовна
връзка, която ги свързваше здраво. Душите им бяха отворени за Бог и неговите
добродетели.
Те
разбраха, че най-големият приятел на човека е Бог. Той прави всичко най-добро
за нас по Своя божествен промисъл. Когато пристъпваме с вяра в Него той ни помага
и ни вдъхва надежда. Дава ни сили да търпим скърбите и несгодите и ни прави по
силни духом. Дарява нашите души със спасение и ни въвежда в Своето
Небесно Царство!
Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар