На Роси-2006г.

Приятелко любима,
като цветец отмина.
Прецъфтя, умря,
остави ме сама.

На кого да споделя
таз моя мъка.
Остави ме сама 
в житейската тъга.

В мен е пустота
без теб приятелко, добра.
Но ти остави в мен следа,
която винаги ще е жива.

И моля се за теб сега.
Бог заради твоята доброта,
Да упокои изстрадалата ти душа,
там дето няма я скръбта.
 
Автор: Грета Бабулкова