В КИЛИЯТА

архимандрит Серафим

В килията тъмна е тихо и бурно:

там вихри пищят, и стихия вилней;

но по-нависоко небе е лазурно,

и Бог като слънце над бурята грeй.

В килията тъмна е скръб, но и радост:

там носи монахът кръст — с пот на чело;

но лек е товарът, и мъката — сладост,

че Бог е разперил над него крило.

В килията тъмна е мир и тревога:

там страстно се борят духът и плътта.

Килията тъмна олтар е на Бога.

Там времето мре — и живей вечността.