СЕБЕОТРЕЧЕНИЕ

архимандрит Серафим

Не искам вече да живeя

във свойтe прежни грeхове!

Да слушам, Боже, аз копнея,

как Твойта обич ме зове.

Тя тихо кани ме в безкрая,

там, дето раят в мир расте,

и ми разкрива, за да зная,

че аз съм Божие дете.

О ето, ето ми ръцетe!

Води ме, накъдето щеш!

Грабни от мойта гръд сърцето,

във Свойто за да го вплетеш.

Като добиче най-покорно

пред Тебе свеждам аз глава.

О, поведи ме! Неуморно

по Твойте стъпки ще вървя.

Вземи от мене мойта воля,

че в нея скрит бе моят ад,

и там над старата неволя

посей небесна благодат!