ОЧАКВАНЕ

архимандрит Серафим

О, Господи, тъжовен аз седя 
край пътя, дето често Ти минаваш 
и като слепий Вартимей слухтя, 
дали ще кажат, че се Ти задаваш.

Но вест не носи тихият ветрец.
А аз от страшен се недъг оплаквам
и като йерихонския слелец
от Тебе чудо, Господи, очаквам.

Над оня стар слепец се Ти смили 
и, във угаслите му взори вгледан,
„Що искаш да ти сторя?“ промълви, 
и рече той: „О,..искам да прогледам!" 

В мен друго се нещастие гнезди.
Не съм аз сляп. Добре очите виждат. 
Но, вместо в Теб да гледат, те...уви!- 
в съблазни вплитат се или завиждат.

Затуй, когато минеш покрай мен 
и тихо ме попиташ, що копнея, 
ще кажа, във нозе Ти строполен:
„Аз искам, Господи, да ослепея!“