На митрополит Климент


Когато се изправи днес на гроба на дядо Климент, вярващата душа неволно започва да говори с него, да го пита: де е сега тая България, за която ти се бори, за която хвърли всичките си сили, ум и сърце? Твоите думи се оказаха пророчески — погубим ли Православието, ние погубваме с него всичко. Ала на твоите молитви, Владико светий, полагаме упование и надежда — не преставай да ни укрепяваш, да ни утешаваш, да ни закриляш, да ни наставляваш, да ни изваждаш от робството, в което сега тирят народа ти, да ни извеждаш по пътища духовни на пасища, незнайни за слугите на тоя свят, да ни бъдеш прибежище и светла отрада!... Многострадалний Владико, прости народа!...

И ето аз отново,
пред твоя гроб стоя.
И търся словото ти,
с което да се утеша!
В мигове съдбовни
ти бе като морски фар,
Владико, Клименте блажени
моли Небесния ни цар,
пред Който ти стоиш,
да бъде милостив
и на народа да прости!

Забравихме за паметта,
на падналите за свобода,
и за славната история,
на нашата изстрадала страна!
Отрекохме се и от вярата,
дори от нашата душа!
Затуй и страдаме сега!
Заслужено е туй страдание!
Дано се доближим до Бога!
тогаз ще има бъдеще България!

Автор: Грета Костова-Бабулкова

Гробът на Митрополит Климент в катедралната църква

Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро

Популярни публикации