ЗА ДУШАТА И ТЯЛОТО

Човек се състои от душа и тяло. Тялото му е връзка с материалния свят /земния/, а душата му е връзка с нематериалния /небесния/ свят.

Когато Бог създал човека взел от пръстта на земята, затова тялото тегне цял живот към земното - материалното, нуждае се от храна, сън, удобно жилище, баня, дрехи и т.н. След смъртта тялото отива в пръстта, от която е създадено. Но Бог дава на човека и от дъха си, който е скрит във всяка душа, свързана с Него и с нематериалното, духовното. Нейната храна е словото Божие. Тя след смъртта отива при Бог, защото е негова. Душата е безсмъртна, за разлика от тялото. Такъв е щял да бъде човекът, ако не беше извършил първородния грях. От безсмъртен той става смъртен, от нетленен става тленен, от небесен става земен. Преди е властвала душата, а сега властва тялото. Човек е в непрекъсната борба между душата и тялото си. Ако угоди на тялото си, ще навреди на душата си. Светиите не са се грижили за телата си, а напротив даже са ги принуждавали на пост, бдение, поклони, за да може душата им да вземе връх в борбата, да стане пак близка на Бог- Негов дом, Негов храм.

   Нека душите ни бъдат Божий храм и нека сърцата ни бъдат винаги обърнати към Господ. Нека телата ни служат като слуги в този временен земен живот, за да могат душите ни да се любуват на вечния небесен живот, близо до Бога, техния Създател.

   Да не забравяме, че тялото ни умира и изгнива в пръстта, а душата ни живее вечно и не изчезва. Тя свидетелства за човека - добър или лош и намира своето място в рая или ада. Нека душите ни пребъдват с Господа в Неговото царство во веки!