Реалност

Любовта при мен отдавна веч я няма,
изчезна в безкрайността.
Като подплашена сърна избяга
от окаяната ми душа.

Дали тя някога пак ще дойде?
Ще почука ли на моята врата?
Или времето ще заличи от мене
и последната останала следа.

Любовта е като цвете,
не поливаш ли го ще увехне.
То нуждае се от топлина,
грижи, нежност, доброта.

Крехко чувство е това!
Завладява нашите сърца
и ни прави като деца,
дава ни невидими крила.

Иска ми се с тях да полетя,
да забравя за реалността!

Автор: Грета Бабулкова