Върху иконата на Христовите свидетели е изобразен съдбовен миг от живота на двама души – на сломения воин християнин, който понечил да влезе в топлата баня, приготвена от мъчителите край езерото, и на тъмничния страж, езичника Аглай, който, щом видял спускащите се над тридесет и деветимата мъченици победни венци, съблякъл дрехите си и се хвърлил в езерото с вика: “И аз съм християнин!”
Два напълно противоположни пътя от съвсем малък брой крачки – единият от тях води към вечна смърт, а другият – към вечен блажен живот. Два пътя във времето, във време от броени мигове, два напълно противоположни пътя. Нашият път тук, на земята, започва и завършва във времето. Той може да е съвсем кратък или много дълъг. След края му ни очаква вечността. Нашият път като християни към вечния живот може да продължи години, месеци, дни и дори мигове. Същото се отнася и до пътя към духовната гибел. Но не за него ще говорим сега. "Животът в Христос се заражда в този живот, но достига до пълнота в бъдещия живот... Нито сегашният живот, нито бъдещият могат да го вложат в пълнота в човешките сърца, ако не получи начало в този живот” – казва св. Николай Кавасила. У езичника Аглай това начало се заражда в миг и за по-малко от денонощие достига до пълнотата на мъченическото свидетелство за Христос. Колцина от нас, съвременните християни биха могли с ясен ум, с нелъжовно чувство и целеустремена воля да кажат: “Аз искам да съм Христов и тук, и в бъдещия век, аз искам да положа това начало сега, защото за мене може и да няма “после”? “Дръж се за вечния живот...” – призовава свети апостол Павел (1 Тим. 6:12).
Блажени са християните, у които кълни, расте и крепне животът в Христос, които се издигат над лъстивите самоизмами и блянове за все повече и повече блага, удобство, наслади тук и сега, които са Христови сега и тук, и посред миговете на отлитащото време се държат крепко за вечния живот. Естествено ние не можем и за миг да си помислим, че сме в състояние да понесем и съвсем малка част от страданията на светите севастийски мъченици. Но ако желаем, можем да вложим в сърцата си думите на св. Николай Кавасила. От тях блика истината за живота в Спасителя Христос – за живота, раждащ не само висотата на мъченическия подвиг, но преди всичко новия човек у всеки един от нас, който крачи по водите на времето, без да потъва в тях, държи се за вечния живот, за да вкуси от пълнотата му, щом стигне до брега на вечността, в Царството на нашия Бог, Който е благословен во веки! Свети четиридесет севастийски мъченици, молете Бог за нас!
Триадицки митрополит Фотий
