Смъртта ще дойде — тихо, неизбежно,
ще спре пред теб — човека, и небрежно
ще те погледне с поглед хладен, строг.
Ще прошепне: "Идваш със мен, где е твоят Бог."
Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?
Възкръсна Христос и животът се възвърна,
и ето, няма ни един мъртвец в гроба, Той стана
за умрелите начатък със Свойто възкресение..
По древно слово тялото в пръст ще се възвърне,
но душата- от дъх Божий сътворена, ще възкръсне,
при Твореца свой, към небесните селения ще литне,
там, гдето няма скръб, ни плач, ни въздихание.
Но уви, защо забравяме за връзката свещена
на Бога с човека, и че борбата с греха е вечна
и ето, пак отново в душата наша, грешна,
разпъваме Го без срам, без жал, с вина.
Пръст е тялото и ни тегли към земята,
душата - дъх Божий, побиращ вечността.
Кой зов ще чуем, в своя час на тишина -
Зовът на тлението или на безсмъртната душа!
автор: Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар