МАЙЧИНА ВЯРА

 Змей Горянин
Във храма е тихо и син полумрак
трепти пред иконите святи,
които ме гледат със погледа благ,
със които ме мама изпрати
до пътната порта, когато заминах
в чужбина да диря късмет -
/едничкото нещо от моята Родина,
останало с мене навред!/

Обхождам земи и далечни и чужди -
и колко горчилки съм вкусил,
и колко години прекарал съм в нужди,
и грижи и черни покруси!...
А привечер винаги влизам във храма,
та в тихия син полумрак,
усмивката кротка и топла на мама
да влезе в сърцето ми пак.

И все тъй... И все тъй минават си дните -
грижовни, нерадостни, сиви...
И все тъй във храма ме срещат светците -
спокойни, добри, милостиви, -
и пълнят с усмивка сърцето смутено
и шепнат ми: Малко потрай!”
/О, майчина вяра - богатство нетленно -
жълтичка от родния край!/