архимандрит Серафим
И всеки път, кога се аз
от сатанински пир завръщам,
усещам глад, и пак се
връщам
при демоните с нова страст.
Че моят глад, безспир
расте,
размери стига
исполински.
Аз утолявам го детински,
но не невинен кат дете.
И пак съм гладен . . . пак
греша.
А времето не ме насища.
—
В глад чезне моята душа.
А там раздава вечна пища
Иисус, Синът на вечността
. . .
Защо не ида при Христа?
Из "Песни за живота и смъртта"
