ПРИЧИНИ ЗА СКЪРБИТЕ

Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло. (Рим. 2:9)
През много скърби трябва да влезем в царството Божие. (Деян. 14:22)
След грехопадението човешкият живот се изпълни с труд, болести и страдания. И затова добродетелта търпение е абсолютно необходима на християнина (като под съвършено търпение разбираме благодушно понасяне на скърби и страдания). Има много видове страдание. Страданието има много причини и цели. Освен страдания, изпращани от Бога, има и самоволни страдания и трябва да умеем да се ориентираме в страданията си. Скърбите и страданията могат да поразяват и тялото, и душата, и духа. Поразяват тялото с болести, глад, студ, непосилен труд и оскъдност във всичко необходимо. Поразяват душата с печал, сърдечна тъга, страдание от затваряне в затвор, от раздяла и т.н. Духът пък може да страда от мъчения на съвестта, от състрадание към мъка на близки, от печал за греховете им и т.н. Има много причини, поради които ни биват изпращани скърби и страдания. При това не бива да мислим, че изпращаните страдания, нещастия и беди могат да идват от хора. Всички кръстове идват от Господа Бога, Който е както безпределно милостив, така и безпределно премъдър. Една от основните причини за изпращаните ни страдания е нашата греховност. В този случай страданията ни биват пращани като средство, противодействащо на вредата, нанасяна на душата от греха и от наличието в нея на страсти и пристрастия. Както пише светият праведен Йоан Кронщадтски, „докато страстите действат в нас, докато вехтият човек в нас живее и не умре, ще ни се налага много да скърбим от различни изкушения през живота, от борбата на вехтия човек с новия“. Страданието може да се разглежда като духовно лекарство против вредата от греха. Страданието (например във вид на болест) често спира действието на греха. Който е пострадал по плът, престанал е да греши (1 Петр. 4:1). Страданието за грях е Божий глас, вразумление за грешащия човек; то е удар по ръка, вършеща беззаконие. Заедно с това страданията смекчават вината за греха, в известна степен уравновесяват вината по действие на закона за възмездието и справедливостта. Оттук е очевидно, че страдащите в този свят общо взето ги чака по-благоприятна участ в бъдещия век в сравнение с живеещите лек живот. Сам Господ говори за това в притчата за богаташа и Лазар (вж. Лук. 16:19-31). Ето защо трябва да скърбим повече за тези, които тук имат пълно житейско благополучие, задоволеност, комфорт и водят разсеян живот, и по-малко за тези, които вървят тук по тежкия път на нуждата и страданията. Може би възниква съмнение в необходимостта от страдания като средство за изкупление, щом като жертвата на Христа е достатъчна да покрие вината на греховете на целия свят? Действително, спасението се дава даром (Рим. 3:24) от Господа. Но то се дава на онзи, който по своя воля го потърси, и не спасява всички хора сякаш по необходимост. И ако човек не отива със сърцето си при Христа за помощ и за опрощение на греховете, и живее разсеян живот, не обръщайки внимание на заповедите на Христа, изкупителната жертва на Христа не ще го спаси; той сякаш сам се отказва от нея, отказва се от предлаганото лекарство и не получава опрощение на греховете, пренебрегвайки тайнството покаяние. В този смисъл апостол Павел казва на колосяни: И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие (Кол. 1:21-23). Както се вижда оттук, силата на изкуплението се разпростира върху нас само при условие, че сме непоколебими във вярата и в надеждата на благовестието. И тъй като всички сме недостатъчно внимателни към греховете си, не търсим и не се ползваме в пълна мяра от тайнството покаяние, то всички се нуждаем от страдание за смекчаване на последствията от греха ни. Ето защо и Господ, и апостолите, и всички свети Отци говорят за необходимостта от страдания и скърби за християнина. В света скърби ще имате (Йоан. 16:33) - казва Господ. А апостол Павел казва: През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22).
„Няма ли скърби, няма и спасение“ - казва преподобни Серафим. А преподобни Симеон Нови Богослов ни наставлява: „Както е невъзможно да очистим дреха, изцапана с кал и цялата омърсена с някаква нечистота, ако не я перем дълго във вода, така е невъзможно да очистим и душевната риза, осквернена с кал и гной на греховни страсти, по друг начин, освен с много сълзи и търпене на изкушения и скърби“. По думите на свети Йоан Златоуст за християнина има три степени за спасение: а) да не греши; б) ако съгреши, да се кае; в) който се кае лошо, да търпи случващите му се скърби. А кой може да каже, че се кае достатъчно усърдно? Оттук пътят на избавлението от страдания за своите грехове е покаянието. Силата на покаянието трябва да е в съответствие със степента на греха. Покаянието като доброволно страдание (на самолюбието при изповед) помирява с Бога и отменя необходимостта от недоброволно страдание. А ако нямаме достатъчно съзнание за грях, ако нямаме сила за дейно, дълбоко покаяние, трябва със смирение да приемаме пращаните ни страдания и да благодарим за тях като за милост, като за признак на Божията грижа за нас. Старецът Варсануфий Оптински казвал: „Непрестанните скърби, пращани от Бога на човека, са признаци на особена Божия грижа за човека“. Ето защо духовните хора наричат страданията и нещастията „Божие посещение“. А когато грешник живее лек спокоен живот, те виждат в това изоставяне на човека от Бога и такъв човек е застрашен от страшна участ в задгробния живот. Колко често страдащи души просят от Господа прекратяване на страданията! Но това ли трябва да просят? Не е ли грехът в основата на страданията? И ако той бъде отстранен с искрено покаяние, би било отстранено и страданието. Когато донесоха разслабения при Господа, Той първо му опрости греховете и едва след това като следствие от опрощението му дарува и изцеление (вж. Мат. 9:2 - 8). Друг път страданията биват пращани не за някакъв грях, а за да предпазят християнина от грях или да го упътят от лек и разсеян живот към съсредоточен живот и живот в Бога. В такива случаи се изпраща продължителна болест, заточение, каторга и т.н. Това напълно променя живота, дава на човек възможност да се замисли за него, за някои - да постоят в уединение. Подобни страдалци, които в началото често изживявали тежко промяната в съдбата си, впоследствие или към края на живота си горещо благодарели на Господа за пратената им някога трудна промяна в живота (вж. например животоописанията на схимонахиня Нектария, на княз Меншиков и др.). За третата причина на страданията преподобни Макарий Велики казва: „Бог знае човешката немощ, че човек бързо се превъзнася. Затова го възпира и допуска той да бъде в непрестанно упражнение и вълнение“. Бог, знаейки немощта ти, по Свой Промисъл ти праща скърби, за да станеш смирен и да потърсиш по-ревностно Бога. По същата тема епископ Вениамин Милов пише: „Скърбите смиряват дълбоко човешката гордост и съкрушават в човека опората на самолюбието и надменността. Много пострадалият престава да греши. Той чувства нищожността си и неволно търси стабилност в Божията сила и чрез молитва се отваря за приемане на благодат от Бога. Скръбта претопява човешкото настроение от греховно, самозатворено в свято и отворено към Бога и връща всеки грешен блуден син в Бащиния Божи дом“. В четвърти случай християните биват изпитвани по отношение на вярата и праведността си. Както пише преподобни Варсануфий Велики, „мъж, който не е изпитан чрез изкушения, не е изкусен“. След създаването си Адам първоначално бе безгрешен и понеже бе чист по сърце, виждаше Бога и беседваше с Него. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Но знаем, че той не бе твърд в добродетелта и падна в грях.
Децата също отначало са чисти по сърце, но след това всички стават подвластни на греха. Така че само чистотата на сърцето, без да е изпитана твърдостта ѝ, няма пълна стойност. Ето защо Бог е допуснал в света съблазни. Господ казва: защото съблазни трябва да дойдат (Мат. 18:7).
Преподобни Антоний Велики пише: „Никой не може без изкушения да влезе в Царството Небесно. Ако няма изкушения, никой не би се спасил“.
Н. Е. Пестов
Из книгата "УНИНИЕ И ДЕПРЕСИЯ Сходства, различие и лечение"- Димитрий А. Авдеев

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки