ГОСТИ

архимандрит Серафим

Душата ми и днес е пълна с гости,

дошли от всеки край, по всеки друм.

Пируват те и вдигат весел шум

и гладно глождат мойте тръпни кости.

Със себе си не съм аз нивга сам.

Все хлопа някой в моята врата:

ту честолюбието, ту гордостта,

ту моят в слава преоблечен срам.

И аз беседвам и се услаждавам

от всяка ласка, казана от тях,

и толкоз мил ми става всеки грях,

че да си иде веч не го оставям.

А щом сънят над мойте гости слезе,

и те заспят, и стихне всеки звук,

аз чувствувам, че иде Някой Друг

и хлопа на вратата, за да влезе.

Той стъпва тихо като светлина,

която след нощта разгонва мрака.

Аз сещам, как Той търпеливо чака

да Му отворя моята врата.

Но щом поканя, Той отстъпва в миг,

и мойта изненада е голяма.

А Той шепти: „За Мен тук място няма!“ —

 и ме напуща със натъжен лик.