архимандрит Серафим
Открий очите ми за Твойте тайни,
О,
Господи, премъдри и
добри,
и над съмненията ми безкрайни
прати ми лъч от Твоите
зари!
Когато като съчка суха падам
на страстите проклети в сладкий плам,
в блаженството греховно аз тъй страдам!
По клепките ми тегне толкоз срам!
И сепвам се . . . Ако ли на земята
в меда греховен скрит е толкоз яд,
какво ли ще е пък отвъд, в тъмата,
гдето грехът ще бъде само ад!
И щом в покайност от сърце поплача
и затъгувам пак за светостта,
аз сещам как прониква тихо в здрача
на мойта скръб лъчът на радостта.
И мисля си: — мир в сълзите ми трепка!
Тук всеки стон по Бога радост крий!
Какво ще е там пък, де от всяка клепка
Сам Бог сълзите сетни ще отрий!
Изцеляване на слепия. Мозайка от XIV в. в манастира Хора в Истанбул. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар