БЛАГОВЕЩЕНИЕ

архимандрит Серафим

Във Назарет, на края на градеца, 
една къщурка дреме сам сама.
Пред нея тази утрина ветреца 
разпръсна рано нощната тъма.

Прозорците осъмнаха в позлата. 
Усмихнаха се сини небеса.
И слънцето изгряваше в тревата 
и в хилядите капчици роса.

Сред грейналата тишина във тоя 
дом скромен - на мълчанието храм- 
се молеше на утрото в покоя 
една девица чудна - Мариям.

По-хубава бе тя и от луната 
сред хилядите трепкащи звезди.
Тя беше сякаш ангел на земята 
и чувства святи криеше в гърди.

Пред нея бе разгънат древен свитък. 
Четеше тя на Бога мъдростта 
и чувстваше ума човешки плитък 
да вникне в разума на вечността.

Очите ѝ се бяха тъкмо спрели 
със трепета на вечните звезди 
над предсказания далечни, смели-
как от Девица Бог ще се роди.

Тя чудеше се как това ще стане!
Коя ще е щастливата оназ, 
която своя Бог в ръце ще хване 
и ще му пее с нежен майчин глас!

И ту отправяше очи нагоре,
ту свеждаше замислено чело, 
ту губеше се някъде в простора 
на туй, което в древност е било.

И пак към Бога дигаше ума си, 
с ръце подпряла нежната глава.
И пак се връщаше със мисълта си 
към древните пророчески слова.

В миг мъничката стая се изпълни 
с ухание и мека светлина. 
Изгрялото ли слънце я напълни 
със толкова лъчи и топлина?

Додето Мариям се осъзнае, 
пред нея се изправи ангел свят. 
Държеше той в ръцете цвят от рая, 
на устните му трепкаше привет.

Той рече. "Радвай се, о Благодатна, 
по-светла и от светлата зора, 
по-чиста от лазура в утрин златна, 
по-девствена от девствена гора!

Радвай се ти, напъпила ясмина, 
благословена в многото жени, 
уханна като цъфнал крин в градина 
и преизпълнена със добрини!

Аз влязох тихо в тихата ти стая 
по Божа заповед със блага вест!
Със теб е Господ Бог! Със теб е рая, 
и ти ще се сродиш с небето днес!"

Девицата стоеше изумена: 
Нечаканият поздрав я смути. 
Душата ѝ бе сякаш раздвоена, 
боязън лека взе да я гнети.

Но ангелът ѝ рече: "Не плаши се, 
богоизбрана Дево Мариям!
Сега ти мислиш може би, как скри се 
в змията нявга сатаната сам!"

"Туй мисля - тя призна. Врагът към Ева 
отправи прелъстителни слова 
и тъй погуби тая първа дева 
и колко грях роди се след това!"

"Но с теб сега не тъмен изкусител 
говори! Аз съм Ангел Гавриил, 
при теб от Бога пратен благ вестител, 
в духа си тайна светла спотаил.

Чрез първата жена беда велика 
покри със сълзи цялата земя.
Чрез теб за всички радост ще изблика, 
и Бог ще смаже древната змия!"

Със своето девическо смирение 
у Бога ти намери благодат.
Ти ще родиш човешкото спасение-
Иисуса, кроткия Учител свят.

Ще бъде беден Той и тих, и скромен, 
но ще запали хиляди слънца!
Макар от злите пъден и бездомен,
Той дом ще найде в тихите сърца.

Велик ще бъде Той, безкрайно славен! 
Син на Всевишния ще се зове.
И Нему никой няма да е равен 
в редицата на всички векове!

Ще слезе до смирените Той ниско.
Ще бъде на митарите другар.
Ще се сроди със грешните от близко
и в тях на Бога ще гради олтар!

И ще раздава милости безкрайни, 
защото Сам престол ще наследи, 
и ще царува във сърца незнайни, 
додето трепкат вечните звезди!!!"

Заслушана Девицата мълчеше.
Тъй нежно галеше я тая реч! 
Възторгът във душата ѝ растеше. 
Страхът ѝ пък отстъпил бе далеч.

Какъв пресветъл жребий бе ѝ съден! 
Но лек въпрос смути я изведнъж.
И рече тя: "Кажи, туй как ще бъде, 
когато аз не зная що е мъж?

Във храма аз прекарах свойто детство 
и себе си на Бога посветих.
Аз искам да запазя свойто девство 
и да съм верна на обета тих!"

Със обич светла Ангелът ѝ рече:
"Не бой се, свята дево Мариям! 
Премъдрият и туй решил е вече-
ще бъдеш ти пречиста като храм!

Светият Дух ще слезе върху тебе: 
Всевишна Сила ще те осени.
Не тъй ли ражда се и плодът хлебен 
из нивите във слънчевите дни?

Чрез теб ще дойде Хлябът на живота, 
че виж какъв за правдата е глад!
И Той ще се разчупи на Голгота, 
та огладнелия да храни свят.

Синът на Бога, Който в небесата 
е слънчев огън - чист, непостижим,
ще слезе в твоята утроба свята 
да се роди като Човешки Син!

И Ти ще бъдеш Майката лъчиста 
на своя жив Създател, Цар и Бог 
и пак ще си останеш Дева чиста 
по думите на древния пророк.

О, послужи на тайната велика-
да слезе Бог чрез тебе във света! 
Помни, че мощ непобедима блика 
от всяка реч на Божиите уста!

Тогава Мариям смирено рече 
на Ангела с наведена глава: 
"Рабиня съм на Господа всевечен. 
Да бъде според твоите слова!"

И стана чудо! В миг се сляха 
небесни песни с ангелската вест. 
Дървета, птички и цветя запяха: 
"Синът на Бога въплоти се днес!"

Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро

Популярни публикации