БЛАГОВЕЩЕНИЕ

архимандрит Серафим

Във Назарет, на края на градеца, 
една къщурка дреме сам-сама.
Пред нея тази утрина ветреца 
разпръсна рано нощната тъма.

Прозорците осъмнаха в позлата. 
Усмихнаха се сини небеса.
И слънцето изгряваше в тревата 
и в хилядите капчици роса.

Сред грейналата тишина във тоя 
дом скромен - на мълчанието храм- 
се молеше на утрото в покоя 
една девица чудна - Мариям.

По-хубава бе тя и от луната 
сред хилядите трепкащи звезди.
Тя беше сякаш ангел на земята 
и чувства святи криеше в гърди.

Пред нея бе разгънат древен свитък. 
Четеше тя на Бога мъдростта 
и чувстваше ума човешки плитък 
да вникне в разума на вечността.

Очите ѝ се бяха тъкмо спрели 
със трепета на вечните звезди 
над предсказания далечни, смели-
как от Девица Бог ще се роди.

Тя чудеше се как това ще стане!
Коя ще е щастливата оназ, 
която своя Бог в ръце ще хване 
и ще му пее с нежен майчин глас!

И ту отправяше очи нагоре,
ту свеждаше замислено чело, 
ту губеше се някъде в простора 
на туй, което в древност е било.

И пак към Бога дигаше ума си, 
с ръце подпряла нежната глава.
И пак се връщаше със мисълта си 
към древните пророчески слова.

В миг мъничката стая се изпълни 
с ухание и мека светлина. 
Изгрялото ли слънце я напълни 
със толкова лъчи и топлина?

Додето Мариям се осъзнае, 
пред нея се изправи ангел свят. 
Държеше той в ръцете цвят от рая, 
на устните му трепкаше привет.

Той рече. "Радвай се, о Благодатна, 
по-светла и от светлата зора, 
по-чиста от лазура в утрин златна, 
по-девствена от девствена гора!

Радвай се ти, напъпила ясмина, 
благословена в многото жени, 
уханна като цъфнал крин в градина 
и преизпълнена със добрини!

Аз влязох тихо в тихата ти стая 
по Божа заповед със блага вест!
Със теб е Господ Бог! Със теб е рая, 
и ти ще се сродиш с небето днес!"

Девицата стоеше изумена: 
Нечаканият поздрав я смути. 
Душата ѝ бе сякаш раздвоена, 
боязън лека взе да я гнети.

Но ангелът ѝ рече: "Не плаши се, 
богоизбрана Дево Мариям!
Сега ти мислиш може би, как скри се 
в змията нявга сатаната сам!"

"Туй мисля - тя призна. Врагът към Ева 
отправи прелъстителни слова 
и тъй погуби тая първа дева 
и колко грях роди се след това!"

"Но с теб сега не тъмен изкусител 
говори! Аз съм Ангел Гавриил, 
при теб от Бога пратен благ вестител, 
в духа си тайна светла спотаил.

Чрез първата жена беда велика 
покри със сълзи цялата земя.
Чрез теб за всички радост ще изблика, 
и Бог ще смаже древната змия!"

Със своето девическо смирение 
у Бога ти намери благодат.
Ти ще родиш човешкото спасение-
Иисуса, кроткия Учител свят.

Ще бъде беден Той и тих, и скромен, 
но ще запали хиляди слънца!
Макар от злите пъден и бездомен,
Той дом ще найде в тихите сърца.

Велик ще бъде Той, безкрайно славен! 
Син на Всевишния ще се зове.
И Нему никой няма да е равен 
в редицата на всички векове!

Ще слезе до смирените Той ниско.
Ще бъде на митарите другар.
Ще се сроди със грешните от близко
и в тях на Бога ще гради олтар!

И ще раздава милости безкрайни, 
защото Сам престол ще наследи, 
и ще царува във сърца незнайни, 
додето трепкат вечните звезди!!!"

Заслушана Девицата мълчеше.
Тъй нежно галеше я тая реч! 
Възторгът във душата ѝ растеше. 
Страхът ѝ пък отстъпил бе далеч.

Какъв пресветъл жребий бе ѝ съден! 
Но лек въпрос смути я изведнъж.
И рече тя: "Кажи, туй как ще бъде, 
когато аз не зная що е мъж?

Във храма аз прекарах свойто детство 
и себе си на Бога посветих.
Аз искам да запазя свойто девство 
и да съм верна на обета тих!"

Със обич светла Ангелът ѝ рече:
"Не бой се, свята дево Мариям! 
Премъдрият и туй решил е вече-
ще бъдеш ти пречиста като храм!

Светият Дух ще слезе върху тебе: 
Всевишна Сила ще те осени.
Не тъй ли ражда се и плодът хлебен 
из нивите във слънчевите дни?

Чрез теб ще дойде Хлябът на живота, 
че виж какъв за правдата е глад!
И Той ще се разчупи на Голгота, 
та огладнелия да храни свят.

Синът на Бога, Който в небесата 
е слънчев огън - чист, непостижим,
ще слезе в твоята утроба свята 
да се роди като Човешки Син!

И Ти ще бъдеш Майката лъчиста 
на своя жив Създател, Цар и Бог 
и пак ще си останеш Дева чиста 
по думите на древния пророк.

О, послужи на тайната велика-
да слезе Бог чрез тебе във света! 
Помни, че мощ непобедима блика 
от всяка реч на Божиите уста!

Тогава Мариям смирено рече 
на Ангела с наведена глава: 
"Рабиня съм на Господа всевечен. 
Да бъде според твоите слова!"

И стана чудо! В миг се сляха 
небесни песни с ангелската вест. 
Дървета, птички и цветя запяха: 
"Синът на Бога въплоти се днес!"

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки