ПРИВЕЧЕР


архимандрит Серафим

Как тихо, тихо слънцето залязва!
И как смирен отива си денят!
Светец умира сякаш и разказва
за пълния със тайни вечен път.

О, тоя ден Господен бе тъй смислен!
Той слънцето изведе над света
и приласка с лъчите си безчислени
дървета, хора, птички и цветя.

В прозореца ми, вгледал се на запад,
сега играят сетните зари,
и по стените трепка кротък блясък,
и залезът в очите ми гори.

Лъчите милват нежно през стъклата
загледаните в слънцето цветя,
и аз седя, опрял с ръце главата,
и, умилен, слова на мир шептя:

О, Господи, дано и мойто време
измине смислено кат тоя ден,
та аз, кога ме Ти оттука вземеш,
залеза, свършил своя дълг смирен.

Из "Песни за живота и смъртта"
Снимка: Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки