ПРИВЕЧЕР


архимандрит Серафим

Как тихо, тихо слънцето залязва!
И как смирен отива си денят!
Светец умира сякаш и разказва
за пълния със тайни вечен път.

О, тоя ден Господен бе тъй смислен!
Той слънцето изведе над света
и приласка с лъчите си безчислени
дървета, хора, птички и цветя.

В прозореца ми, вгледал се на запад,
сега играят сетните зари,
и по стените трепка кротък блясък,
и залезът в очите ми гори.

Лъчите милват нежно през стъклата
загледаните в слънцето цветя,
и аз седя, опрял с ръце главата,
и, умилен, слова на мир шептя:

О, Господи, дано и мойто време
измине смислено кат тоя ден,
та аз, кога ме Ти оттука вземеш,
залеза, свършил своя дълг смирен.

Из "Песни за живота и смъртта"
Снимка: Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Подкрепа с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро