ОЧИТЕ

По Sully Prudhomme

архимандрит Серафим

И сини, и черни — все хубави, мили,

безбройни очи са зората видели.

Те спят под земята в самотни могили,

и слънцето веч ги не гали.

Тъй често през тихите нощи очите

са гледали тъмните звездни простори.

Там още горят кат лампади звездите,

тук — колко угаснали взори!

Но ах, дали те са угаснали вечно?

О, не! Немислимо е туй за душата!

Обърнати те са към царство далечно,

невидимо тук на земята

И както звездите, които на запад

се губят и все пак се нейде намират,

така и очите навеки се склапят,

но вярвайте, те не умират!

И сини, и черни — все хубави, мили,

отвъд, дето грее зората безбрежна,

очите, що ний сме в ковчега закрили,

зад гроба полека проглеждат!

Из "Песни за живота и смъртта"