ОЗАРЕНИЕ

архимандрит Серафим

При всяка смърт на някой близък

у мене става земетръс.

Грехът тогава тъй е низък!

И тъй висок е всеки кръст!

Внезапно като че изгряват

над мен отнякъде лъчи,

и ясни тайните ми стават,

и всичко иначе личи.

Аз виждам сякаш в озарение

тогава скритите неща,

и ме обхваща съжаление

към тез, що вярват във нощта.

И чувствам — подвизи ме мамят,

кои надрасват всяка смърт.

Душата ми обхваща пламът —

към доброто да остана твърд.

Че всичко земно отминава,

и всяка радост тука мре . . .

А наш'та малка лодка плава

към вечността — и там ще спре.

Из "Песни за живота и смъртта"