архимандрит Серафим
В противоречия облечен
животът ми едва цъфти.
На смърт, на смърт съм
аз обречен,
тъй както, братко мой, и
ти.
И ако нямах чудна вяра,
че вред се смисъл крий
дълбок,
аз пуснал бих в душа си
звяра,
за да разкъса моя Бог.
И бих живял тъй, както
никой
на туй не би се осмелил.
В грях и в безумие
велико
бих злото в мен
обезсмъртил.
Ала сега ме Нещо спира
и да размислям ми шепти.
Духът ми сеща и разбира,
Няма коментари:
Публикуване на коментар