СЪДЪТ

архимандрит Серафим

Аз виждам бъдещето Божие
във светла радост, в тъмен страх.
Устата да рече не може,
духът що съзерцава плах.

Че Сам се Бог в света явява,
донася милост, но и съд,
на онеправдани правда дава,
на угнетителите — смърт.

И чувам аз гласа Му сияен
да казва тук: „Живей", там: „Мри!“
и тръпна, че в съда безкраен
са мойте братя и сестри.

Тук кротки се лица усмихват,
там сълзи кървави блестят.
Плачът и песните не стихват —
страхотна тайна — Божий съд!

Устата да рече не може,
духът що съзерцава плах.
Аз виждам бъдещето Божие
във светла радост, в тъмен страх.

Из "Песни за живота и смъртта"